|
|
Уви, тези славни времена и за Берлускони, и за проявата на политическа ексцентричност отминаха, когато Италия, третата по големина икономика в еврозоната и осмата в света, не беше пощадена от дълговата криза. Но дори, когато вече беше ясно, че пазарите няма да подминат Италия, г-н Берлускони продължаваше да игнорира всички призиви за отстъпление и крути мерки. Той умело успяваше да убеди партньорите си от еврозоната, че програмите, които правителството му приема за орязване на разходите и стимулиране на растежа ше бъдат приложени, но всеки път, когато се стигаше до прилагането на практика, имаше остъпление. Това изнерви както инвеститорите, така и медиите в Европейския съюз, които започнаха като един да питат европейските лидери - вие наистина ли имате доверие на г-н Берлускони, че този път той ще се придържа към обещанията си.
|