|
|
Brussels civil servants often get irritated when we, journalists, start making assessments of documents of theirs, especially when it comes to reports on progress toward European membership. Then, most frequently, we resort to assessments like "positive", "good", while national politicians love to say "balanced" and "unbiased".
|
|
|
Брюкселските чиновници често се ядосват, когато ние журналистите започваме да даваме оценки на техни документи, особено когато става дума за докладите за напредъка към европейско членство. Тогава най-често медиите прибягваме до оценки като "положителен", "добър", докато националните политици обичат да казват "балансиран" и "обективен". Причината е, че рядко обикновените граждани четат тези документи, за да могат да вникнат в иначе наистина изключително обективните и най-вече неутрални оценки на Европейската комисия на напредъка на страните, които имат желание един ден да станат равностоен член на Съюза. Проблемът идва оттам, че при представянето на доклада всяка страна се опитва да го "преведе" максимално разбираемо на своята аудитория - политиците го пудрят, за да си запазят рейтингите, медиите опростяват, за да "продадат" иначе трудносмилаема новина. Затова и много често проблемите, които тези доклади съдържат под "брюкселския език", остават незабелязани от широката аудитория.
|
