|
|
Сравнително неутрален подход за класифициране е парадигматичният подход. Той работи независимо от референт, дефиниции, етимология и наблюдение, просто чрез проба кои думи могат да заместят всяка друга в същия контекст. Например контекстът "тя седна на един..." ще помогне да се класифицират стол, диван, табуретка, фотьойл, пейка като подобен тип неща (мебели за сядане). И може да се окаже много по-лесно да се обясни какво е стол, като се отбележи неговото предназначение (за сядане), вместо да ако се дефинира точно (колко крака? ако има такива?). Независимо от това, всяка култура ще има представа за "типичен предмет за сядане", независимо дали това е стол или татами, а другите предмети за сядане ще бъдат описвани чрез това как се различават от един нормален стол. Защо? Налице са експериментални психологически доказателства, че хората структурират своя семантичен пейзаж чрез смесване на понятията около т.нар семантични прототипи. Ако попитате някого да назове само инструмент, това ще бъде чук в много голям процент от случаите, музикалният инструмент ще бъде цигулка, числото ще бъде 7... но това не е телепатия, нито черна магия. Не, това е просто семантична ефективност, тъй като е по-лесно да се прави разлика, отколкото да се определя. Децата започват с прототипи като "куче" и "ябълка", след това разбират значението на думите "животни" и "плодове" чрез учене, чрез употреба, съпоставяйки дали концепцията X е по-близо до "куче" или до "ябълка". Това е причината за много деца котките да са кучета за известно време (сладко и пухкаво), а доматите са ябълки (кръгли и червени).
|
