|
|
This endemic lack of maturity in our city, which deprived it from its face, from its image, but turned it into a capital, suggests not acquiescence, but a will to turn the ugly multifaceted impersonality of the city into an inspiration and a will, not so much for a change, but for a critical rationalization and cultural performing of the resources. The point is instead of whining for the wrong turns, which this fat accelerate is making, to take its name for a starting point, e.g. to look at things with wisdom.
|
|
|
Ние, които живеем в София, винаги сме знаели, че София не е хубав град. Някои кореняци биха казали, че не е било така винаги, но че е станало наистина отдавна – може би откогато ние, дето не сме родом и с родове оттук, сме се заселили тук, в София, за да я превърнем в растящ, но тревожно неспособен да порасне град. Тази ендемична липса на зрелост в града ни, която го е лишила от лице, от облик, но го е превърнала в сто-лица, предполага не толкова примирение, колкото воля да превърнем грозноватата многолика безличност на града ни във вдъхновение и воля не толкова за промяна, колкото за критическо осмисляне и културно перформиране на даденостите. Въпросът е, вместо да се косим и вайкаме пред безпътицата на тази своеобразна разплута акселератка, да вземем за отправна точка името й; т.е. да подходим мъдро. Вместо да преследваме непосилна красота, по-добре да превърнем в неочаквано достойнство онова, с което София действително разполага, но пренебрегва, крие или дори не знае, че притежава.
|
