|
|
The study by Jonas Tallberg, professor of political science at Stockholm University, was launched in Brussels earlier this week, featuring interviews with past and present European Council participants - prime ministers and presidents - as well as European Commissioners, foreign ministers and national ambassadors in the EU. In the report, interviewees draw from their experiences of EU high-level negotiating, and try to answer the question on which countries have most powers in the European Council, and why.
|
|
|
Препълнената маса за преговори в Европейския съвет принуждава големите играчи в съюза да се съюзяват в коалиции и да сключват двустранни споразумения, при които размерът има значение, се казва в проучването, озаглавено „Спазаряване на властта в Европейския съвет”. Проучването, изготвено от професора по политически науки в университета в Стокхолм, Йонас Талберг, бе представено в Брюксел в началото на април и в него има интервюта с бивши и настоящи участници в Европейския съвет – премиери и президенти, както и еврокомисари, външни министри и национални посланици в Европейския съюз. В доклада интервюираните споделят опита си от срещите на високо равнище и се опитват да отговорят на въпроса кои страни имат повече власт в Съвета и защо. Въпреки двата последни кръга на разширяване, Франция, Великобритания и Германия придобиват все по-голямо влияние върху процеса на взимане на решения, независимо че официално всички страни-членки са равнопоставени, заключава още проучването. „Европейският съвет е по-скоро неприветливо място за малките страни и тези със средни размери (каквато е България)”, казва авторът при представянето на доклада си в Брюксел. Той обяснява, че естеството на Европейския съвет, където преговорите се провеждат при затворени врати, го прави терен за силова политика за разлика от която и да е друга институция на ЕС. „Председателството се събира с по-големите страни-членки и урежда проблемите си с тях, а след това пита останалите членки дали участват или не”, обяснява още професор Талберг. Проучването цитира премиерът на Люксембург, Жан-Клод Юнкер, според когото „по-големите страни-членки имат по-тежка дума. Ние никога не си го признаваме, разбира се, но трябва да се знае, че географията и демографията играят съществена роля”. Бившият датски премиер Пол Нируп Расмусен пък описва променящата се роля на държавните ръководители на ЕС така: „Преди те просто се събираха и разговаряха за нещата. Днес, те прекарват значително време по телефона, подготвяйки колегите си … тук говорим за стратегическо създаване на мрежи (strategic networking). Представител на малка страна описва нарастващата важност на създаването на мрежи като ставащо за сметка на по-малките страни. „Очевидно е, че по-големите страни се облагодетелстват. Тяхната относителна тежест винаги е по-голяма във всяка двустранна дискусия”.
|
