|
|
Regarding the problem about the type of culture comprehension that should be chosen, from the above said it should be evident, that the anachronistic, sentimentally-romantic comprehension of culture should be abandoned, just like the one, which treats it as outgrown childhood, as past time, as overcome history, as the great past of the tradition, classics, the treasury, the national and local memory, etc. By the way the second understanding is especially dangerous as in general the cultural institutions of the managing authorities count namely on it – in accordance with the tradition, but also because it is easier and less risky. These hard-set ideas should give a way to the culture of today, in which the high art forms should co-act with cultural products and practices, which change the individual, the group and the community, the living environment, the spiritual context and the urban atmosphere. So the critical and self-ironic type of culture of the Shopska community, which in the same time has overcome the usual Bulgarian shame and elementarism, as well as the not less usual pride and self-confidence, should be the one that in the same time imposes to the citizens of the capital and makes good impression on the jaded European, who could not easily be impressed by simple aesthetical show-offs and pretentiously-naïve cultural efforts. The sense of humor, the double bottom and the double plan, the irony, the playfulness and parody are obligatory for a culture like ours, assuredly getting behind in technical aspect, to be able to find an adequate spot under the sun of the jaded global cultural interest.
|
|
|
По ключовия проблем за това на какъв тип разбиране за културата следва да се заложи, от казаното би следвало да е очевидно, че анахроничното, сантиментално-романтично разбиране за културата като среда на едно изкуство на красотата и индивидуалната гениалност трябва да бъде изоставено, точно както трябва да бъде загърбено и онова разбиране за култура, което я третира като надмогната детска възраст, като минало време, като преодоляна история, като великото билó на традицията, класиката, съкровищницата, националната и локалната памет и пр. Впрочем второто разбиране е особено опасно, тъй като по правило културните институции към управленските структури залагат именно на него - по традиция, но също и защото е по-лесно и крие по-малко рискове. Тези втвърдени представи трябва да дадат път на една култура на днешния ден, в която високите художествени образци следва да съдействат с културни продукти и практики, които променят човека, групата и общността, жизнената среда, духовния контекст и градската атмосфера. Тъй че критичният и самоироничният тип култура на шегобийската шопска общност, който в същото време е надмогнал както обичайните български срам и ламентарност, така и не по-малко обичайните горделивост и празно самочувствие, би следвало да бъде оня, който едновременно ще импонира на гражданите на столицата, и ще направи добро впечатление на преситения европеец, който едва ли лесно би се впечатлил от простодушни естетически изхвърляния и претенциозно-наивен културен напън. Чувството за хумор, двойното дъно и двойният план, иронията, игривостта и пародийността са задължителни, за да може култура като нашата, която без съмнение изостава технологично, да намери адекватно място под слънцето на преситения глобален културен интерес.
|
