|
|
An architecture that can accommodate more people in need of housing, products created in order to maintain both the necessary minimum of this civilization and its chic (toilet paper, chocolates, Schweppes “Grapefruit”) placed in packages and left on the backseat of a car – all this is a set of conveniences, albeit everyday ones, which however have been negotiated and assumed to be necessary in our contemporary society.
|
|
|
И ако Ляхова разчита на анти-цивилизационните импулси в публиката за да осъществи близко общуване с нея, почти сливане чрез такъв авто-вуду ритуал, то в „Ежедневие“ Текла Алексиева представя есенция на модернисткия цивилизационен проект. Архитектура, която да вмести повече нуждаещи се от жилище хора, продукти, създадени за да поддържат както минимума на тази цивилизация, така и нейния шик (тоалетна хартия, шоколадова бонбони, Швепс „Грейпфрут“), сложени в пакети и поставени на задната седалка на колата – всичко това е комплекс от удобства, макар и ежедневни, но договорени като необходимости в съвременното ни общество. Въпреки сивите тонове на картината и вероятното желание на художничката да създаде чувство за монотонност и отегчение, нейната работа извиква по-скоро спомени за детството ми отколкото тягост, както и въпросите: Кой е купил тези продукти? Кой живее в тези домове? Кой притежава тази кола? Дали ежедневието е спокойно постижимо или трудно постижимо и за кого? Съвременното разделение на хора, които могат и които не могат да си позволят „ежедневни“ банални цивилизационни необходимости или шик, поставя тази картина в съвсем различен контекст, а значението й е въпрос на историческо предоговаряне, което вероятно ще разкрие корените както на миналото, така и на настоящото мъчение, което търпим в ежедневието си.
|
