|
|
Въпреки че „Цвете-вентилатор“ 2004 на Лъчезар Бояджиев, тропащото отвътре на шкафа нещо, крещящо „Изпий ме“ 2011, на Стефания Батоева, пълната с кръв луминисцентна лампа на Антон Терзиев и УЛТАРФУТУРО, 2006 и затворената зад решетки флекс машина в „Без заглавие“ 2009 на Орлин Неделчев са направени от художници от различни поколения, тук те могат да се срещнат не само на жанрова основа (обекти), но и да бъдат разглеждани като псевдо-утилитарни иновации, представяйки ни нови идеи за предоговаряне. Флексът е „обуздан“ зад решетки, той не може да реже, но пък и „мирната“ му функция на инструмент е ограничена, насилствено заключена в изобретената за целта кутия с решетка. Същата усмирителна функция има металния шкаф на Батоева, както и лампата, затворила в себе си преминаващата в друго химическо състояние кръв на Терзиев. В тези случаи изпитваме клаустрофобия и това ни дразни. Цветето затова пък, действа по обратен начин, но също толкова дразнещо. То привлича вниманието ни към функцията на вентилатора (има нещо като перки, които да ни „духат“), то е червено и прекрасно, то е „флъфър“ (англ.: това е човекът, който в порно филмите подготвя партньорите, възбужда ги), то подухва лекичко, докато истинският вентилатор не се появи, за да изпълни функцията си. Но цветето никога не се превръща във вентилатор, листенцата му са меки и нежни, то не може да погаси жегата, а само да ни нервира, да ни постави в ситуация на насилие над чувствата ни, освен ако не приложим усилия за да втвърдим листенцата му.
|
