|
|
One Night Stand Gallery, Sofia (2014, solo); “Not a Library Artist Either,” SALT Galata, Istanbul (2013, solo); “Artist in the Storage – The Other Eye,” City Art Gallery, Sofia (2010, solo); “Mature and Angry,” CCA The Ancient Bath, Plovdiv; “The Grammar of Freedom: Five Lessons,” GARAGE, Moscow and “Art for Change 1985-2015,” City Art Gallery, Sofia (2015); “Disconsent,” CCA The Ancient Bath, Plovdiv (2014); “Economics in Art,” MOCAK, Cracow (2013); “The Best of Times, the Worst of Times,” 1st Kiev Biennial, and “The Eye Never Sees itself,” 2nd Ural Biennial, Yekaterinburg (2012); “The Global Contemporary,” ZKM, Karlsruhe (2011); “Thank You for Your Understanding,” 2nd Antakya Biennial; “The Fate of Irony,” KAI 10, Dusseldorf; “Beyond Credit,” Antrepo 5, Istanbul; “Wealth of Nations,” Spike Island, Bristol (2010); “Common History and its Private Stories,” MUSA, Vienna; “Liquid Frontiers,” Lille (2009); “Art, Price and Value,” Palazzo Strozzi, Florence; “Wonder,” 2nd Singapore Biennial; “The Jerusalem Show,” Al-Ma’mal, Jerusalem; “Lucky Number Seven,” 7th SITE Biennial, Santa Fe, USA (2008); “Footnotes: on Geopolitics, Markets and Amnesia,” 2nd Moscow Biennial; “5 Views to Mecca,” Feinkost, Berlin (2007, solo.) Luchezar Boyadjiev is a founding member of ICA-Sofia.
|
|
|
Лъчезар Бояджиев, роден софиянец, споделя знания, наблюдения, популярни слухове и дочути истории със своите слушатели/зрители. Той променя възприятието за градската среда, фокусирайки вниманието върху случвалото се в нея през различни исторически периоди и по различни причини. От древни руини и образци на соц-модернизма до мемориални плочи и повредени фонтани за питейна вода – чрез паркури и спирки художникът съумява не просто да пробуди любопитство към места и събития, но и да „опитоми” София. Тя се превръща в наситено с уникални и противоречиви цивилизационни процеси място, където концентрацията на изкуство е съразмерна с всеки от популярните за туристи градове. Картата на града престава да бъде скучна и очевидна схема като се насища с динамика, подчинена е на превратностите на историята, но се превръща и в съблазнителна игра за изучаване на не-очевидното. Художникът – доброжелателен и емоционален ерудит, открива и отваря пътя към общи и лични отговори на въпросите „Откъде сме? Какво сме? Накъде отиваме? (D'où Venons Nous / Que Sommes Nous / Où Allons Nous)”, зададени още от Гоген в едноименното живописно платно от 1898 г.
|
