|
|
Consecințele acestor practici asupra victimelor pot include producerea leziunilor fizice, infectarea cu boli și infecții cu transmitere sexuală, tulburarea sănătății mintale, cauzarea sarcinii la copii.
|
|
|
In addition to the human cost of sexual violence against children, there are also high economic costs in the form of a lack of productivity and strain on social services. At a global level, it is estimated that productivity losses due to sexual, physical and psychological violence against children are equivalent to between 3% and 8% of world GDP. This figure is calculated by estimating the prevalence of violence against children and the wage differential between workers who complete school and those who do not, and calculating productivity/income losses due to loss of schooling as a result of having experienced violence as a child. The range (between 3% and 8%) is determined through confidence intervals which result from correlations between the estimated cost of violence against children on the one hand, and related variables such as primary school drop-out rates, output per worker, percentage of children who experience violence and percentage of children at work on the other hand. Given these costs, scaling up violence prevention programmes is not only desirable from a child welfare perspective, but also cost-effective.
|
|
|
В допълнение към човешката цена на сексуалното насилие над деца, то има и високи икономически разходи под формата на липса на продуктивност и натоварване на социалните услуги. На глобално ниво е оценено, че загубите за продуктивността поради сексуално, физическо и психологическо насилие над деца са равни на от 3% до 8% от световния брутен вътрешен продукт. Тази цифра се изчислява като се прогнозира разпространението на насилието на деца и разликата в заплащането на работници, които за завършили училище и тези, които не са, и калкулирайки загубите продуктивност/приход поради незавършване на училище като резултат от преживяване на насилие като дете. Обхватът (между 3% и 8%) се определя чрез доверителни интервали, които са резултат от корелации между прогнозните разходи за насилие върху деца, от една страна, и свързаните с тях променливи като процент на отпадналите от началното училище, продукция на работник, процент на деца, преживели насилие и процент на работещи деца, от друга страна. Като се имат предвид тези разходи, постепенното повишаване на броя на програмите за превенция на насилието е не само желателно от гледна точка на благополучието на децата, но и е икономически ефективно.
|
