|
Друг един пример, показващ адаптивната стойност на белег при човека, се отнася до фрагмент от хромозома 17, за който се знае, че е бил разместен в нашите предшественици преди повече от три милиона години (Stefansson et al., 2005). Фактът, че този вариант се е разпространил сред европейските популации показва, че той е бил свързан с положителна селекция – осигурил е предимство за индивидите, които го носят. Чрез генотипиране на почти 30 000 островитяни учените, изследващи хипотезата, можаха да определят, че през последните над 80 години индивидите с този вариант са имали средно с 3,2% повече потомци за поколение, отколкото индивидите с нормална последователност. Това е едно правдоподобно обяснение как този вариант е успял да се разпространи толкова бързо.
|