|
|
Причините за това разминаване между действителността и идеологията не се коренят основно в някаква слепота за новите предизвикателства. В крайна сметка стабилизиращите операции днес широко се признават за основна грижа на НАТО. Но да се приеме, че днес те трябва да се превърнат в организационен принцип за Алианса, е трудно поради институционалната инерция и тревогата, че ако се направи, това още повече ще отслаби и без това напрегнатата структура на Съюза. Има опасения, че разделението на труда между “стабилизатори” и “бойци” ще подкопае атлантическото единство и ще превърне НАТО в организация с две лица, в която някои страни ще вършат само едното, а не и двете. Освен това по този начин държавите ще могат да се отказват от участие в интензивни бойни действия и да поемат по-евтините стабилизационни задачи. Наличието на два вида сили ще доведе до два вида нагласи. Пропастта, която разделя европейското от американското равнище на бойна готовност ще се задълбочи още повече.
|
