|
По инициатива на белгийския външен министър Пиер Армел през 1966 г. съюзниците решават “да обсъдят бъдещите задачи пред Алианса...., за да се укрепи Алиансът като гарант на траен мир”. Макар че проучването прилича по дух на това на комитета от 1956 г., то е много по-мащабно и по-целенасочено. Подобно на Доклада на тримата мъдри мъже то стига до заключението, че “трябва да се задълбочи и подобри практиката на искрени и навременни консултации”. Но вследствие на нарастващата икономическа мощ на Западна Европа и засиленото участие на по-малките съюзници в дискусиите по ядрените въпроси, докладът Армел заобикаля военните и политическите въпроси. Основното му послание е НАТО да се стреми към разведряване, като същевременно поддържа отбраната си срещу все още опасния Варшавски договор. Докладът Армел възобновява съвета на тримата мъдри мъже. Макар че през годините този съвет не винаги е следван, политическите консултации остават много важни за бъдещето на НАТО - и днес през 2006 не по-малко, отколкото през 1956 г.
|