|
За да се противопоставят на тази нестабилност и на колебанията на обменните курсове, деветте държави-членки на тогавашната ЕИО[1] слагат ново начало на процеса на парично сътрудничество и през март 1979 г. създават Европейската парична система (ЕПС). Нейна основна характеристика е механизмът на обменните курсове (exchange rate mechanism – ERМ), който въвежда фиксирани, но подлежащи на корекция обменни курсове между валутите на деветте държави от ЕИО. Настъпва необходимост от промени в паричната и икономическата политика за осигуряване на стабилност на обменните курсове. Участниците в ЕПС успяват да създадат зона на нарастваща парична стабилност и постепенно отслабващ контрол върху капитала.
|