|
Когато избрах да пообиколя столичните училища, за да видя какви са настроенията и с какво на ум гласуват хората, беше ранен неделен следобед. В квартала, в който живея беше толкова тихо, че ми идеше да шепна, за да не събудя някого. В центъра на града беше същото спокойствие и тишина. Нищо не издаваше, че това е дебютът на хърватите на европейска сцена, а също и първото им преференциално гласуване. Външността на училищата по никакъв начин не подсказваше, че вътре има признаци на живот. Чак като приближи човек можеше да види разлепени инструкции за гласуване и указания коя избирателна секция къде се намира. Нищо повече - нито рекламни пана, че това са избори за европарламент, нито че изобщо става нещо. Човек като пристъпи към училището чак се чувства непривично.
|