|
|
ЕДИТ ЙЕРЖАБКОВА: В работите си Збинек Баладран изследва територии, заети от онази част на цивилизацията, която наричаме западна. С методи, подобни на използваните от етнографа, антрополога, и социолога този пост-хуманистичен археолог „разравя” останките от недалечното минало и търси пространствените „джобове”, в които е отразен начинът на живот, неговите системи, правила и случайности; както и предметите, чрез които човечеството, обладано от самото себе си, подрежда образа на своето минало и бъдеще. Трябва да се зададе въпросът, защо целостта при Баладран почти винаги означава и разпад? Петте видео прожекции не са само ефектно композиране на пространството на творбата; те като че ли са едно постоянно търсене на проблясък от Всевишния, и напомняне за асинхронията и за невъзможността от свързване на нещата без наличието на хегемонни сили – това свързване е винаги обратимо, т.е. няма реална цялост. Въпреки че познаваме отделните части, знаем как функционират и сме сигурни, че принадлежат една към друга, ние все едно не сме в състояние да действаме и предпочитаме да продължим съсредоточено да работим с детайлите, за да успеем дори на едно най-ниско ниво. Затова сега-засега обглеждаме целостта само временно и само на хартия – чрез различни диаграми, стрелки и линкове от един фрагмент към друг. Търсим своята позиция в една конкретна точка – своето фиксирано място на някой от континентите, своята ниша между хората и предметите, между първата и втората природа. Дори и след евентуалното разрешаване на тази връзка, в близкото бъдеще може би ще приемем представа за целостта като човешки мозък натъпкан с предмети, имплантиран с интерфейс или кибер война. Трябва обаче да разберем, че фиксираният ни поглед върху точка, за която предполагаме и твърдим, че не ни интересува, постоянно се променя и се изгражда от отношения, движения и трансформация на онова „друго“ около нас, което искаме да натъпчем в главите си. Тази наша обвързаност – на границата на вътрешността и външността, е нещо като заместваща дейност, за която не знаем за какво всъщност служи.
|